Проблеми, които трябва да се решат или политики, които трябва да се променят в България

(лично виждане, не ангажирам никого с него)

• Имаме учители без висше образование или пенсионирани такива, защото нямаме друга опция. Няма специалисти или тези, които има не достигат. Защото сме извели образованието в приоритет? Защото искаме да сме нация, която се развива интелектуално и го популяризираме как? Образованието ни плаче за кардинална реформа, еднократна, с ясни цели, дейности и резултати, прилагайки най-добрите и модерни педагогически подходи и развивайки кретивно и творческо мислене, гъвкавост, ценностност, адаптивност, екипност, мотивираност и много други качества у децата ни, за разлика от зубренето на Питагоровата теорема;
• За жалост, България е на първо място в ЕС по брой на младите хора, които не са обхванати нито от образователната, нито от социалната и трудовата система. Те са 167 670 сред 751 900 лица между 15 и 24 г., които живеят в страната – или около 22%. Това е най-големият дял в Европейския съюз, където средните нива са около 12,9 на сто. А ние все още се чудим къде да залепим този “сектор” във всяко редене на правителство на база на “ще ни излезне/няма да ни излезне квотата”, вместо да направим младежката политика стратегическа за България и да инвестираме в бъдещето на държавата си;
• България е на пето място в Европа по детско затлъстяване от 32 държави в 53-членния регион на Световната здравна организация в Европа, съобщи БГНЕС. Физическата активност при децата не е достатъчна. Реалните мерки, които стигат до децата са спорадични и нямат целенасочена политика, ако се водим по резултатите. Или може би и в тази сфера едва догонваме Европа и скоро ще стане… А детската усмивка по време на спорт няма с какво да бъде сравнена… не и с усмивка пред фейсбук…
• От друга страна, се сменят правителства, идвам нови идеи, нови подходи кое как да се случи и… голяма част от предизборните обещания, които дори и при най-голямото желание да бъдат реализирани, биват “изяждани” почти моментално от чудовището, наречено “администрация“. И не слагам всички под общ знаменател, защото имам много приятели, които дават сърцето и душата си, за да се случват приказни неща в държавата ни, но визирам пък тези, които с удобството си или некомпетентността си за мястото, на което са, вредят да имаме едно по-добро бъдеще…
• Политици, които правят законодателство, а нямат и ден практика на терен в сферата, чиято регулация творят. Разбира се, обществени обсъждания със заинтересованите страни (stakeholders му викат на английски и ако в чужбина когато се използва, веднага всеки автоматично визуализира кои са те, а при нас това понятие е доста изпразнено от съдържание) се случват понякога, но не винаги се прилагат идеите и предложенията след това (или поправят пълните идиотщини, които вече са натворени). Плюс от подобни упражнения сме стигнали до такъв нормативен хаос и кошмар, че ако трябва да си търсиш някакви права по законов ред, по-добре си вземи млад адвокат, за да дочака края на делото.
• 
•