Какво значи да си “национален”? Национален превозвач, национален представител, национален институт… НАЦИОнален! Замисляли ли сте се в какви ръце сме поверили толкова много неща, които носят в името си “национален”?

Национален е дума, която гордо изписват родни компании и организации в имената си има и някаква бегла връзка с теб, мен, нас, нацията и може би следва да поддържа определено ниво на представяне или услуги, отговарящи на това ниво. Замислих се по темата на много километри над националната територия, в полет номер #15 за тази година, когато след много затваряния на очи попаднах в машина, която изпълняваше рейс от София до Рим на Националният превозвач “България еър”. В последните месеци останах с разбиране на замръзналите кафе машини и липса на кафе на борда (в 21 век…???), на новите стюарди/еси, които всеки път се учат на нас и ние стискаме палци да не се случи нещо, в което очакваме адекватна реакция от тяхна страна (стюард 1 чете от тетрадка информация за пътници, спира и пита стюард 2: абе… това под или над е, че не се разчита…???), на правописните грешки във всяко от списанията, безумният чалга вид на част от екипажите… Но думата национален и предлаганото качество вече драстично започват да ми се разминават. Та… Да се върнем на полет София – Рим (FB449 – 02.03.2017), в който седалките в машината са преподредени по такъв начин, че освен “българска му работа”, няма как да се коментира… Икономическата логика да сложиш максимално много хора като в консерва, за да можеш да генерираш максимален приход би била прекрасна, ако обаче живеехме в различен строй. В демократична държава, членка от декада на Европейския съюз, в настоящата 2017 година не… Не, не заплащаме цената на самолетен билет, за да бъдем натъпкани в тонове метал, за да се придвижим някак от точка А до точка Б, пък и слизащи все едно сме пътували 22 часа с влак. Не, мили мениджъри, ние заплащаме удобство. Не капризи, не лукс, не нещо недостижимо, а елементарно удобство и комфорт да пропътуваме необходимото разстояние с елементарни удобства.

За мен времето в самолета е време, в което мога да отметна доста работа, защото не звънят телефони, мога да се концентрирам и дори да се откъсна и анализирам неща, които не бих могла иначе. Това нямаше как да е възможно в посоченият полет, защото дори отварянето на масичката е предизвикателство (липсва място за такова действие). ОК, има и списания… които обаче няма как да отгърнеш, защото мястото между теб и следващата седалка не стига и за това…

Но да се върнем на “национален”. Мили хора от мениджмънта на тази приказна компания, която някак е наш национален превозвач, замисляте ли се? Замисляте ли се как се чувства чужденец, който идва в така спорната ни държава и това е първото, на което се натъква? Замисляте ли се как се чувстват пътниците ви? Замисляте ли се, какво национално показвате и каква реклама сте? Замисляте ли се, че сте посланици на страната ни, а поведението и нивото на работата ви е сходно на тези посланици, от които се срамуваме, които с нерадост виждаме в новините след всеки проблем в посолствата ни зад граница. Вие сте не по-малко важни! За туризма, за имиджа, за отношението към България.

Осъзнайте отговорността, която ние сме ви гласували (или други са ви гласували от наше име срещу възможни облаги) и поддържайте нивото, каквото титлата “национален” ви задължава… Или просто я махнете от името си и творете на воля в същия дух… Аз обаче не искам да се асоциирам или да бъда асоциирана с такава нация или такъв национален…