Развива ли европейското общество шизофрения??? Осъзнаваме ли в какво влагаме емоциите и мечтите си, болезнено вярваме, че нашите собствени права и разбирания са над всичко и всеки, като в същото време не се съобразяваме с тези на никой около нас, но задължаваме да се уважават нашите…

Но… Мисля си… Ако продължим тази тенденция на създаване и развиване на криворазбрани и неосмислени ценности, които прилагаме в ежедневието си, какъв ли свят ще имаме след 10 години? Свят, в който всеки ти е длъжен, ти – на никого. Свят, в който сме ценностни, емпатични, отговорни, най-добрите и най-можещите, създаващите промяната, развивайки себе си и света около нас, обяснявайки го с най-красивите думи. А когато спрем да говорим, обясняваме и спорим, действията ни говорят точно обратното на това, което сме казали преди малко.

През последните месеци комуникирах с хора от различни държави, реалности, с различни умения, знания и занимания. В моментите, в които заглеждах поведението на всеки един от тях, аз виждах само тази шизофрения. Раздвоение, в което хора слагага сърцето си и вярваха на 200%, че са прави и тяхната перспектива за света е правилната.

А може би моята не е? Може би това, което усещам не е това, което се случва. Виждам от друга страна и една малка “секта”, която може би мисли като мен. Тя също е разнородна, и тя е мултинационална и тя живее в различни реалности, но иска да създава истински ценности. Тя ми дава подкрепата, че не съм сам идиот на този свят, вярващ в приказното царство на толерантната и социална среда на живот, в можещите и знаещите, в създаващите и променящите.