Съгласно нормативната уредба в България, младежката политика е: “Държавната политика за младежта е целенасочена и последователна дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото, която има за цел създаване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие на младежите и участието им в обществения и икономическия живот, както и приобщаването им в управлението на местно, областно и национално ниво чрез дейности, насърчаващи развитието на младежите в страната.”
Младежката политика и младежкото развитие за мен обаче следват пет основни принципа:
- Младите хора сами дефинират своите цели и приоритети за развитие;
- Младите хора имат достъп до сигурно и продуктивно физическо място за развитието си;
- Младите хора разполагат с подкрепа на възрастните и партньорска мрежа;
- Младите служат като ролеви модели на други младежи;
- Младите хора са интегрирани в местни и национални програми и политики.
Често работещите с младите хора и у нас, и по света, забравят тези основни правила, с които трябва да се съобразим в работата си за развитието на капацитета на държавата ни. Младежите, както и всеки друг участник в обществото, трябва да бъдат признати като ключови партньори за развитието си и да бъдат привлечени активно в процесите на взимане на решение, които касаят бъдещата им лична и професионална реализация. Младежите са способни да бъдат ангажирани в собственото си развитие и в това на тяхната общност.
Динамиката в развитието на обществото ни е най-силно изразена в младите хора, които с непримиримостта и креативността си ни вдъхновяват да работим всеки ден, за да направим квартала, града, държавата едно по-добро място за живот и развитие. Ако имат свободата да полетят – този свят ще бъде едно много по-добро място за живот… Нека им дадем криле!
Политиките за младежта следва да бъдат:
Основани на правото – проектирани и изпълнени в рамките на правата на човека – базова рамка, в съответствие с глобалните и регионални ангажименти на конкретната държава.
Включващи – осигуряване на равни възможности за всеки млад човек да постигне пълният си потенциал в живота, включително и премахването на бариерите за включване, особено на уязвимите групи и осигуряване на гражданско участие на всички млади хора.
Основани на участието – проектирано, разработени, внедрени, наблюдавани и оценявани с пълноценно участие на младите хора, както и с участието на всички заинтересовани страни от местно до национално ниво, както в селските така и в градските условия и във всякакъв контекст за развитие, включително и в ситуации след конфликти и такива в преход.
Полово-балансирани – позволяващи конкретни действия за насърчаване на равенството между половете, гарантиране млади жени да са равностойни партньори за младите мъже и справяне с неравенството между половете на основата на всички основания – от политическо до социално-икономическо и културно.
Цялостни – приемане на цялостен подход за развитие на младите хора, чрез по-тясно сътрудничество между различните сектори на политиката, министерства и други заинтересовани лица, както и чрез предоставяне на интегрирана стратегическа рамка, която направлява законодателство и мерки, засягащи младежта.
Базирани на знанието и на информацията (доказателствата) – разработени и актуализирани редовно, въз основа на събирането, анализа и разпространението на количествена и качествена информация за ситуацията, потребностите, предизвикателствата и възможностите на младите жени и мъже в даден контекст.
Ресурсно обезпечени – адекватни, прозрачни и определени ресурси за изпълнение, мониторинг и оценка, както и увеличаване на наличните ресурси чрез координиране и възможност на партньорството между заинтересованите страни и споделена собственост.
Прозрачни – ръководени прозрачно и редовно на национално и местно равнище, включително чрез редовен мониторинг и оценка, с конкретни цели за развитие на младежта и показатели, с активното участие на младите хора.
Йоанна Дочевска 