МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ – БЪЛГАРИЯ, ЮНИ – СЕПТЕМВРИ 2015г.

През 2014 г. България е била посетена от 9,3 милиона туристи. Пътешествениците от три страни – Гърция, Румъния и Италия – отговарят за близо 38% от всички посещения. ^[1] Секторът формира 13.6% от БВП и обезпечава 114 856 работни места към края на 2013 г.^[2][3]

Каква обаче е държавната политика в този толкова интересен и доходоносен за страната ни сектор, който, ако започне да се управлява качествено – би могъл да донесе много повече от приход, ръст, спад, скандали, новини…

Материалната база в България е много добра, предлага условия за развитие на конкурентна туристическа услуга. Има изключения, разбира се, но като цяло предлагаме добри условия за настаняване. Но… не предлагаме основното, което търси един турист – обслужване, гостоприемство и отношение. Модерен и лъскав хотел можем да открием във всяка точка на света, но за да се спрем на малка България, трябва да открием в нея нещо повече… Тук може би се вписва българското гостоприемство, с което гордо се бием в гърдите, докато не завалят оплакванията от страна на чуждестванните клиенти…

Да, в България е съвсем логично в хотел, който работи с чужди пазари да:

– няма човек, който да говори чужди езици;

– да не е почистено и да настаним гост в стая, обитавана от няколко госта преди него;

– да се държим с него все едно е дошъл на гости у дома и ни е длъжен, а не ние на него;

– да не ни интересува дали той ще се върне пак, а да гледаме да вземем колкото може повече пари от него сега, веднага;

– да сервираме некачествена храна, която обаче е била най-евтината, когато сме я купували;

– да сме описали в офертата си множество безплатни услуги, за които да му поискаме пари след това;

– да повишим рязко цената на потвърдена вече резервация, защото “хотелът ни се е напълнил и след като има такъв интерес – ще удвоим цените”

Този почти изчезващ вид, на който ръководството в Министерство на туризма гледа като на крадци, измамници, мошенници, лъжци и престъпници. Отново и пак, доказано в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма тук. Преди N на брой години, се прие наредба за задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора. С измененията в нормативната уредба, ще имаме и още една застраховка – застраховка за настаняване. Отново, защото сме крадци, измамници, мошенници, лъжци и престъпници и трябва да бъдем застраховани с N на брой застраховки, които да “регламентират” един 100% частен сектор и да го задушават максимално, гарантиращи – НИЩО. Дали има възможност Министерство на туризма да предостави статистика какви са обезщетенията, изплатени от застрахователите, които стриктно прибират суми за застраховане на отговорността на туроператора и колко потърпевши от измамни схеми крайни потребители или колеги в туризма получиха своите пари? Чудя се дали когато се въвежда нещо ново не е добре да погледнем дали нещо има почва да функционира? Или оставяме застрахователите да си правят каквото си искат (включително да ни оставят без отговори на жалби с години) и… като бонус им даваме възможност да прибират още средства. А когато потърпевшите, за които уж се прави започнат да търсят правата си се случва следното:

– Комисия за защита на потребителите казва, че няма отговорност в спор между 2 юридически лица. Ако е физическо лице, се води процедура с неясен срок и край;

– Комисия за финансов надзор може да наложи на застрахователното дружество глоба в размер на 500.00 лв за неспазване на срок за отговор… Интересна политика при щети от хиляди левове.

Честито на печелившите в държавната застрахователна лотария!!!

В Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, публикуван на страницата на Министерство на туризма за обществено обсъждане, откриваме нова застраховка, която туроператорите да заплащат – застраховка “настаняване”. Първата и най-логична мисъл е, че подобна застраховка следва да се изплаща от този, който предоставя услугата – хотелите. Но, може би логиката ми не е правилна и за всичко и винаги трябва да плащат тези крадци, измамници, мошенници, лъжци и престъпници – туроператорите.

За сравнение давам политиките на близки до нас държави, в които е осъзната необходимостта от силни туроператори, а не се цели изтребването им до крак:

От години мечтая да видя ясна стратегия къде искаме да видим сектор “Туризъм” след 20 години, но до момента виждам само идеи на парче, евнтуално и не винаги дори в рамките на 4 години (1 мандат). Докато разглеждаме секторът, който управляваме като разглеждаме един от сегментите в него като едни “мошенници”, които искат да ни излъжат, няма и да видим друго.

Неслучайно започнах с отчетените спадове в сектора (данни, които са силно субективни по мое лично мнение). Те няма да престанат, защото качеството на продуктите е ниско и се превърнахме в алкохолна, развратна, неподредена, некачествена дестинация или страната на неограничените възможности, в която по време на почивката си получаваш алкохолно натравяне, разврат на ниска цена, проблемно обслужване, но все пак – купон за без пари.

Скъпи колеги, скъпи управляващи, България има безкраен потенциал да бъде една от най-добрите туристически дестинации в Европа, но това ще се случи когато осъзнаем как работи този сектор и го стимулираме да се развива, а не да се крие от държавата.Без силен и сигурен туроператорски бранш, няма да се получи, но ако имате желание да налагате още тежести – то скоро сами ще формирате пакетите си, което поне ми носи надеждата, че най-накрая ще осъзнаете как се формира туристически продукт. Ще ви бъде полезно!