Съгласно “Европейската спортна харта”, “спорт е всяка форма на физическа активност, която чрез организирана или неорганизирана форма на участие цели изразяване  и подобряване на физическото и психическо здраве, създаване на социални контакти и постигане на резултати в състезания на всякакво ниво.” Осигуряването на всеки човек до възможности за участие в спортни дейности, независимо дали ще бъде индивидуално или колективно, му дава възможност за развитие на физически и психически качества, които трудно би изградил в друга сфера на социалния живот. Спорта развива човешкото достойнство, честната игра, дисциплината, приятелството, уважението и спортния дух. Всеки човек има право да се занимава активно със спорт и да има достъп до спорта, като това следва да бъде гарантирано от националните правителства на всяка държава чрез създаване на  нормативна база, осигуряване на спортни съоръжения и вземането на подходящи мерки.

За мен, в личен план, спортът е един от най-интересните феномени, с които съм се сблъсквала, който дава много повече на всеки, докоснал се до него. Спорта е емоция, кауза, мечта, обединение, идентичност. Стимулирайки развитието на спорта, ние спомагаме за много повече от изграждането на здрава нация или национален престиж, а именно – спомагаме за личностното развитие на всеки човек в положителен план.

Ефективното функциониране на иначе подредената на вид система на спорта в България през последните години е поставено под въпрос в редица аспекти. Подробен анализ на проблемите в системата на спорта в България и намирането на подходящи решения е трудна задача, но за да изпълним рамките на настоящия кратък анализ, ще се фокусираме върху основните:

• Организация на спортната политика на държавно ниво, както и финансиране на спорта;
• Организация на дейността при специализираните спортни организации;
• Резурси и обезпечение на спорта – човешки ресурси и материално – техническо обезпечение;
• Проблеми в целеви групи, към които е насочена спортната дейност;

Вследствие на настъпилите политически, икономически и социални промени през последните над 20 години, системата на спорта в България беше принудена да се развива в нова обстановка, характеризираща се с децентрализация и значително по-малки ресурсни възможности. Лутането през годините за правилната форма на управление на спорта, която премина през министерства, държавни агенции, комитети, обезличи ръководството на спорта и постави под въпрос правилното функциониране на системата по разклоненията надолу. Станахме свидетели на редица неуспешни експерименти във всички насоки – от организация на дейността, през финансиране и до човешки ресурси в сферата на спорта.

При преглед на Бюджет 2015 лесно установяваме приоритизирането на сектора от страна на взимащите решения на държавно ниво, след като откриваме Министерство на младежта и спорта на предпоследно място, изпреварено по нисък бюджет само от Министерство на околната среда и водите. Финансирането на спорта, както от държавния, така и от общински бюджети е крайно недостатъчно, неравномерно разпределено, няма оценка на въздействието на вложените ресурси и планиране на средствата според измерими критерии, на база на които да се обоснове продължаващо финансиране.

Специализираните спортни организации – спортни федерации и спортни клубове не са обезпечени с необходимите ресурси за извършване на дейността си, като под ресурси тук разбираме както материално – техническата база за провеждане на дадения вид спорт, така и кадровото обезпечаване за реализация на управлението на спорта, за който отговарят. В редица организации част от приоритетите за развитие на спорта са неглижирани и са фокусирани само и единствено в тези, от които имат финансов резултат. Научното и медицинско осигуряване не е на необходимото ниво, на което би трябвало да бъде за всички нива на провеждане на спортна дейност. Не във всички спортове е обезпечена подготовката на състезателите, както и израстването на нови такива поради оставянето на работата с подрастващи на заден план.

В сферата на човешките ресурси в сферата на спорта се наблюдава липса на инвестиции в развитието и квалификацията им. Неефективното управление на човешките ресурси също се откроява като проблем, като основното противоречие е в две насоки – заемане на длъжности от кадри, които нямат необходимия потенциал или претоварване на спортните специалисти с множество задължения, които не винаги са в компетенциите им или им пречат да вършат основните си задължения.

Спортната инфраструктура в страната се характеризира с недостатъчни средства за правилно функциониране, морално остарели съоръжения, лоша поддръжка и единични опити за ново строителство на спортни площадки и зали. В последните години започна изграждането на нови спортни съоръжения, но при голяма част от тях при планирането не е обмислено максимално добре тяхната функционалност, успешно управление, плътност на спортни събития.

Целевите групи, към които е насочена спортната дейност, не се обхващат цялостно. Липсата на развитие на спортна култура в държавата ни доведе до липса на спортуващи деца, от които да бъде направен подбор за следващи нива на спортната дейност. Това доведе до редица силно притеснителни изследвания, които ни поставят на най-ниските нива в Европа по физическа активност и начело в класацията за затлъстяване и обездвижване.

„Изпуснатото” поколение създава собствено поколение, което няма необходимостта от спорт и физическа активност и действията да бъде адресиран този проблем в общественото пространство са спорадични и нерезултатни. Това разрушаване на пирамидата на спорта води след себе си неконтрулируем разпад на ценностите, които спорта изгражда.